Тази седмица имах удоволствието да си поговоря с младата и талантлива Ирина Вълкова. Не, не разговарях с кварталното МС. Може би другият път ще ви дам такова интервю. Съжалявам. Днес вниманието е насочено към Ирина, която разказва за първите й стъпки в музиката, за амбициозния проект „Supernova“ и причините са неуспеха му, за мащабното й турне в Китай тази година и, разбира се, за момчета. Вижте какво имаше да ми разкаже чаровната изпълнителка тук.
Здравей! Най-напред – представи ни се.
Аз съм Ирина Вълкова, на 22 години от град Пловдив.
Как започна да се занимаваш с музика, Ирина? Семейна традиция?
Ами не. По-скоро го наричам лично призвание, понеже в моя род никой не се занимава със музика. И съм адски благодарна на моите родители, че са забелязали привързаността ми към музиката още от дете. Същност не се занимавам професионално от най ранна детска възраст, но в училищата, в които съм учила преди да влезна в музикалното училище в Пловдив, винаги съм се изявявала в училищните представления хаха… Даже преди да вляза в Музикалното училище, бях записала френски език в една гимназия и по средата на срока майка ми се беше срещнала с една от преподавателките ми по музика от предишното ми училище, която съвсем случайно я била попитала какво се случва с мен. В течение на разговора майка ми разбрала, че следващата година мога да кандидатствам пеене в Музикалното.
Когато чух за това нещо. толкова се вдъхнових, че ми се наложи да държа около 9 приравнитвлни изпита, защото когато учиш в езикова гимназия нали знаеш как е – първата година изучаваш усилено езика и чак от следващата почват и общо образувателните предмети. Затова ми се наложи да държа около 9-10 изпита, за да мога да кандидатствам. Така стана всичко – като на шега. Като се сетя сега какво вълнение беше… Може би денят, в който ме приеха беше най-щастливият ми ден.
В държавата ни, а и не само, е нормално семействата да подкрепят „артистичните“ си деца в това което правят, само ако наблягат сериозно на ученето и не забравят другата част от живота си. Обикновено това детето ти от малко да се ориентира към изкуството за повечето родители е знак, че това дете ще живее в мизерия и лишения до края на живота си. Родителите ти никога ли не са ти казвали неща от сорта на: „Музиката е страхотно нещо, но ориентирай се и в нещо друго“?
Ами баща ми винаги е бил малко скиптичен, честно да ти кажа. Но те никога не са се съмнявали в мен – аз съм много упорита натура и просто дори да си е мислел да ме спре по някакъв начин съм сигурна, че е знаел че е невъзможно. Относно майка ми – тя винаги е била най-големият ми фен.
Продължаваме по житейския ти път: от едно 15-годишно момиче, което е трябвало да кара 9 приравнителни изпита, изведнъж стана Ирина – абитуриантката, която завършва Музикалното училище в Пловдив. Връщайки се към този момент, вече знаеше ли че целта ти е да влезеш в музикалната индустрия?
Според мен един път разпали ли се искрата на музиката, после няма спиране! Пък и какво по-хубаво от това да преследваш мечтите си? Относто музикалната индустрия това не мога да го нарека моята цел, по-скоро съм преследвала мечтата си да бъда певица, без да се замислям особено много за индустрията. Според мен шоубизнеса е една много деликатна сфера и човек колкото и компетентен да е, никога не е напълно готов. Това не е материя, която можеш да седнеш и да научиш. Но естествено, винаги мечтата ми е била да съм на голямата сцена. Спомням си как седя като дете пред дивана в хила с дезодорант в ръка и си представям тълпи от хора пред мен със запалки в ръка… Много сладки спомени – отдавна не се бях сещала.
Това с дезодоранта и аз съм го правил. Само дето на мен пеенето ми бягаше, но това е друга тема. Да преминем сега от хола в снимачното студио. Аз, както и предполагам доста други хора, те видях за първи път по телевизора през 2013-та заедно с още 4 момичета – носехте името „Supernova“. Тогава си помислих „Интересно! Нещо различно на пазара“. След дебютното ви парче, което беше и с един от любимите български рапъри – F.O, така и не видяхме второ. Защо?
Да, бях част от женската група Супернова и съм много много щастлива от факта, че и до ден днешен, въпреки бързото разпадане на групата, с момичетата сме много близки приятелки! Иначе – да, това е моят дебют в медийното пространство и за мен беше едно много вълнуващо приключение, защото тогава за пръв път се докоснах до емоцията от това да твориш нещо и от вълнението да очакваш ответна реакция. Групата ни не просъществува дълго, но не защото не беше успешна като продукт, а по-скоро защото никой, дори и продуцентите, не знаеше пред каква трудна задача се изправя.
Факт е, че песента „Винаги“ беше много свежа. Каква е била тази толкова трудна задача?
От бизнес гледна точка, това е голяма инвестиция. Или по-скоро пазарът в България е малък за такъв голям проект, ако ме разбираш.
Напълно те разбирам. Почти паралелно с навлизането ти в медийното пространство се случи и „навлизането“ ти в Националната Музикална Академия. По-големи ли бяха предизвикателствата там, в сравнение с Музикалното училище в Пловдив? Всеки в Академията има планове за професионално развитие в областта на музиката, а както вече спомена пазара в България не е достатъчно голям за всички. Как е атмосферата там в такъв случай?
Хаха да, вече съм 4-ти курс в Академията и отново малко носталгично се връщам назад във времето, когато бях приета в паралелката на Владо Димов. Не мога да кажа че е било лесно, но както споменах по-горе, съм доста упорита и обичам предизвикателствата. Аз си ги наричам приключения. Иначе спокойно мога да кажа че осъзнавам, че тези 4 години са едни от най-хубавите в моя живот: нова среда, нови запознанства, нови изживявания и всичко това същетано с осъществяването на мечтите ти. Какво по-хубаво?
Преди да станеш 4-ти курс, преждевременно направи и няколко други колаборации – Touch Down, DJ Runo, Pavell… Със сигурност всеки следващ проект ти е помагал повече и повече да затвърдиш името си като постоянен играч в индустрията, а не като муха-еднодневка. Трудно ли беше осъществяването на тези проекти, обаче?
Изобщо не мога да кажа, че е било трудно. Напротив – беше вълнуващо! С момчетата от Touch Down се запознахме на едно общо клубно участие и много си допаднахме като хора.Може би около седмица, две след това ми предложиха да се включа в техния проет, което естествено приех на драго сърце. Павел пък ме зарадва с един страотен проект, който адски обичам, като подарък за рождения ми ден! Работата с DJ Runo за мен беше удоволствие, защото той е много свеж и талантлив. Общо взето когато правиш това което обичаш, нещата протичат много приятно. Естествено, сигурно е имало някакви пречки по пътя, но с течение на времето кой ги помни? Накрая винаги остава само един красив спомен от якото преживяване.
Вече се намираме в 2015-та година и идва време за колуминацията – изведнъж Ирина заминава на турне в Китай! Тук вече искам да ми разкажеш подробно – как се стигна до този проект? Как го подготвихте? Как беше там? Къде бяхте? Колко участия направихте? Как ви приеха хората? Сега, след като вече отново си в София, удовлетворена ли си от всичко?
Заминаването ми в Китай беше един отново много вълуващ за мен процес, придружен с много яки хора, а именно основателите на Skyline Productions – Иги Андровски, Владислав Колев и Alex Gold. Те се свързаха с мен с едно наистина неустоимо предложение – турне, което включваше много танци, модерна музика и всичко това в красивия Китай! Естествено – как да откажеш на такова предложение? Съвместната ни работа отново беше огромно удоволствие, защото те са големи профисионалисти и мои приятели мога да кажа! И така сформирахме екип, който включваше мен и две много талантливи танциорки – Иляна Колева и Елена Димитрова. Подготовката беше много интересна, защото трябваше освен да пея и да танцувам, което беше много интересно и обогатяващо за мен. Така след много часове в залата след фотосесия, клип който заснехме за представянето ни, заминахме на това вълнуващо за всички нас пътешествие.
Какво да кажа за там… това нещо трябва да се изпита, не може да се опише с думи! Това е един различен свят, толкова интересен и красив… Аз много обичам да пътувам, но досега не бях излизала извън Европа. Там всички ни посрещаха доста топло, престоят ни беше месец и половина и направихме около 38 концерта в градове като Шанхай, Хон Конг, Гуанджоу и много други. Беше просто приказно: нов свят, нова култура… Това не беше работа за мен, а истинско удоволствие. Хората там адски много ни се радваха, даже често се базикахме с екипа ни че сме като Бионсе и нейния екип, защото винаги ни посрещаха доста бурно. Нещо, което досега не бях изпитвала.
Skyline Productions Presents IRINA’s First China Tour [Summer 2K15]
Публикувахте от Skyline Productions в 7 ноември 2015 г.
Почти като за финал: Сърцето не ми дава да не те питам – Има ли мъж, който стои до изпълнителката Ирина Вълкова? Фейсбук профилът ти тактично мълчи по темата. Посвещавала ли си някой от проектите си на момче?
Не мога да кажа че съм посвещавала специално песен на конкретен човек, по-скоро предполагам са били повлияни до накаква степен от личния ми живот в съответния период . Отностно мъжа до мен – от скоро си имам, но няма да ви разкрия повече. При следващото интервю ако още сме заедно – обещавам!
Неизбежен „неудобен“ въпрос: Имало ли е някога нещо между теб и Павел? В клипа на „9“ сте меко казано „опасно близки“. В „2х2“ отново си до него, изглеждайки прелестно..?
Хаха наистина неизбежен. Не – между нас никога не е имало нищо интимно, с него сме много близки приятели.
Задават се 359hiphop Аwards 2016.. Какво е мнението ти за церемонията и какви са очакванията ти тази година? Кой ще стане рапър на годината?
Аз лично много се радвам на наградите, защото е хубаво да има церемония, която е свързана с тази музика и отличава и награждава най-добрите! А отностно това кой ще стане рапър на годината – предполагам ще е най-добрия хаха.
Последен въпрос: 2015-та е към края си. От тук нататък – накъде? Какви са плановете ти за в близко (и не толкова близко) бъдеще?
Обсъждаме в близко време още едно турне до Китай, започнала съм и да обмислям следващият си сингъл, така че надявам се скоро очаквайте още готини неща от мен. Отностно плановете – не се замислям много напред в бъдещето, защото никога не знаеш на къде ще поеме живота ти, но със сигурност ще е едно бъдеще пълно с музика и готини моменти!
АВТОР: Денис Илиев, главен редактор 359hiphop.com
