Ицо Хазарта: „Няма по-истински комплимент от завистта и злобата на един некадърник.“

Поредното култово интервю на Ицо! Без повече представяне – направо започвайте да четете.

Революция. Все по-често и за тази дума си мисля. И минавам през революцията на ума, на душата, през революцията на улицата, знаеш… Така си я търкалям в главата тази дума и все повече се изпразва от смисъл. Ти вярваш ли в революциите? Вярваш ли, че са възможни с днешна дата, тук?

Не мисля, че съм компетентен да отговоря на такъв въпрос. Лично аз вярвам в промяната, не в революциите. Ако учените открият начин революция да се прави с ядене, пиене и говорене на глупости, то тя положително ще се случи първо при нас.

Аз винаги си мисля, че не би трябвало да е толкова сложно да наемем 50 души от Германия, например, специалисти в различни области и те да управляват България. Срещу добро заплащане, разбира се. Доста лаишко разсъждение, обаче, честно, аз бих имала по-голямо доверие в тях, отколкото в който и да ми посочиш от парламента сега. Колко пъти ти си давал и губил доверие на политиците ни?

Мисля, че без помощ от Европа ние нямаме сили сами да се справим със ситуацията и не го мисля само аз. Как да стане това, е много труден въпрос, на който трябва да дадат отговор политиците, които ние си избираме.

Какво всъщност е да си независим във вашия бизнес, тук в България? Не ти ли се иска понякога някой друг да прави нещата вместо вас – особено тези, свързани със сметки и договори?

Ами то отдавна друг ги прави, нали това беше една от причините да създадем “FACING THE SUN”. Нашите съдружници се занимават с юридическата част, а за сметките си има счетоводител.

Най-големият риск, който сте поемали като група, като независима група?

Риск има във всяко нещо, но според мен най-много си патят тези, които търсят сигурното. Това даже не е и риск, то си е рецепта за провал.

Не е ли изобщо рисково заниманието с изкуство в страна като нашата? 

Най-рисковото в страна като нашата е да бъдеш на държавна работа. При нея имаш две възможности – да живееш бедно и да се възмущаваш или да изчакаш да те назначат там, където да можеш да крадеш от другите хора в страната ти. За мен тези два варианта са унизителни и съсипват смисъла от живеенето на един човек. Всяко друго занимание, включително и с изкуство, е по-малко рисково.

Някъде те бяха нарекли „единственият социален поет в България“. Не изглеждаш като човек, който лесно се ласкае, но не е ли приятно да чуваш подобни неща за себе си? 

Не особено, понеже всеки нормален българин би си помислил: „Ебати държавата, ако това й е единственият социален поет!”

Ти си най-добрият в това, което правиш. Тук, в България. „Ъпсурт“ са най-добрите, да го кажем така. Означава ли това, че си толкова финансово успял, че можеш да въздъхнеш доволно и да си спокоен, че внуците ти ще живеят добре? С наследството.

Е, чак пък най-добрият… Аз и семейството ми живеем добре, благодарение на моята работа. Плащам немалки данъци и в общи линии имам всичко, което ми е необходимо. Смятам обаче, че финансовото благополучие на моите деца трябва да бъде в техните собствени ръце, когато пораснат.

Предстои ти да журираш „България търси талант“. Как ти формулираш „таланта“? 

Не знам как е по света, но съм забелязал, че в България няма ненамразен талант, независимо дали е артист, спортист, музикант или нещо друго. Особено непростим грях е, когато този талантлив човек вземе да изкарва пари от таланта си. Аз затова преди време казах, че това е прекрасно – отношението ни към талантливите и успелите показва много за самите нас.

Ти как се справяш с критиките? 

Най-голямо удоволствие изпитвам, като ме критикуват провалилите се хора от моята сфера. Няма по-истински комплимент от завистта и злобата на един некадърник.

Колко тесен трябва да е кръгът около нас, за да успеем да си изградим някакъв привидно спокоен живот?  

Това май си е индивидуално за всеки. Моят кръг от хора си е ок, животът ми – също.

Това е само извадка! Цялото интервю с Ицо Хазарта за interview.to можете да прочетете ТУК