Мина се немалко време от последното ми интервю, затова исках да „се завърна с гръм и трясък“ споделяйки с вас материал, който някои колеги биха разделили на 2, или дори 3 части. За да изпълня тази своя амбиция ми трябваше най-вече интересен събеседник… Запознайте се с мис Мартина, която се съгласи да бъде подложена на кръстосан разпит. С нея си поговорихме за музиката, любовта, пътуванията й по света и, разбира се, Ice Cream.
Здравей, Мартина! Представи ни се с няколко изречения, като за лексикон.
Привет от мен! Казвам се Мартина Иванова, родена съм в гр.София на 24ти март (годината е тайна хаха). Вокал съм на група Айс Крийм.
Няма проблеми, то и без това не било възпитано да се пита дама за годините й. Но нека се върнем към малката Марти, която за пръв път прекрачва училищния праг. Знаеше ли 7-годишното ти аз, че музиката е твоето признание?
Определено знаех още преди 7, че това ще е моят живот. Родена съм и израснала в семейство на музиканти. Майка ми е солистка на групата „Трамвай номер 5“, а баща ми е рок-китарист и създател на група „Кукери“, така че може да се каже, че крушата определено не е паднала далеч от дървото. Има обяснение и за копнежа ми за сцената, също и за това, че именно китарата е инструмента, с който започнах да се изявявам, а в последствие и пеенето се включи в пътя ми.
Да си дъщеря на такива родители най-вероятно носи и своите неудобства, да речем големи очаквания, или пък проблема с това как да излезеш от тяхната сянка. Изпитвала ли си подобни неща?
Доста пъти са ми задавали този въпрос. Категорично не се чувствам в сянка и никога не съм. За мен е щастие и голям късмет, че именно тези хора са ми дали живот. Разбира се, че ги има очакванията и то не само от хората , а най-вече от самите ми родители. Те винаги са искали да успея, дори повече от самите тях, но разбира се всеки си има път в живота. Аз строго следвам пътеката, която за момента смятам, че за мен е правилната, а дали ще имам шанса да достигна техните успехи, мога само да се надявам, и разбира се да работя по въпроса.
В този ред на мисли – кога започна твоят професионален път? Спомняш ли си първата ти сценична изява?
Да, помня, че на 9 години беше първата ми телевизионна изява в предаването „Като лъвовете“, което водеше Ники Априлов. Там изпях песен на „Трамвай номер 5“ – „Усмивката“.
Сигурен съм, че след първата ти изява са последвали още много, но как вървеше училището през това време? Кои ти бяха любимите предмети, освен музиката?
Ами по това време бях в общо образователно училище в квартала ми „Надежда“ и още тогава беше ясно за всички на къде ще се запътя в най-скоро време. Със сигурност в часовете по музика бях най-активна, помня, че пеехме песни, имахме конкурс дори за най-добър певец. Въпреки това съм харесвала часовете по родинознание и природознание.
А някога мислила ли си каква щеше да станеш, ако не беше музикантка?
Да, много пъти съм се замисляла. Не мога да кажа със сигурност една конкретна, но мога да изброя нещо като мои интереси и в момента. Това са спорта, здравето, психологията. За никой от моите близки и приятели не е тайна афинитета ми към танците и по-специално латино танци като салса, бачата… Като цяло като ученичка не съм имала много време за извънредни занимания, тъй като нямах никакво време. След 5ти клас влязох в музикалното училище в София, където изучавах класическа китара. За хората , които имат поглед над този тип музика и обучение не би било изненада факта, че цялото си време прекарваш в репетиране и учене на новите пиеси, технически упражнения и така нататък.
В момента определено можем да кажем, че всичките тези часове със сигурност са си стрували. Кога обаче наистина започна да прилагаш наученото в професионален аспект? Беше ли завършила гимназията?
Може би след 10ти клас започнах да се замислям как бих могла да съчетавам уменията ми по-специално с китарата в модерната музика, тъй като пеенето вървеше успоредно и ми се искаше да мога и двете неща. За щастие имах тази възможност малко след като завърших. Бях избрана да участвам в мюзикъл заедно с английски изпълнители, който беше под формата на турне из цяла Великобритания в рамките на 3 месеца. Имах шанса да изпълнявам любими джаз песни и да изпея някои от любимите си песни заедно с големи артисти.
В момента гледаме към едно 18-19 годишно момиче, което точно се е върнало от турне във Великобритания. Що се отнася до родната сцена, хрумвало ли ти е някога да се ориентираш към поп-фолка?
Не! Не само заради факта, че не виждам себе си правейки и развивайки се в този стил, а и заради безкрайното уважение и всеотдайност, която изпитвам към родителите ми и техните успехи. Не мисля, че биха се радвали от подобно решение от моя страна, въпреки че никога не са ме спирали да правя това, което искам и ,за което най-много горя! Просто не е моето нещо. В никакъв случай не омаловажавам успехите на колеги от поп-фолк гилдията. Всеки, който се труди и се бори за мечтите си е достоен за уважение според мен.
Вместо да станеш поп фолк изпълнителка, ти съвсем скоро сформира и своя група с още две страхотни момичета. Би ли ни разказала малко повече за тази част от музикалната ти кариера?
Да, имах и такъв период с две прекрасни дами, Теа Митева – пиано и вокал, Кристина Пейчева – Вокал и аз бях на китарата и пеех. Това бяхме група Фейм .Просто намерихме общия език без много приказки, имахме една цел и посока, и смея да твърдя, че рядко се среща толкова хармонична група в изцяло женски състав. Много ги обичам, вярвам, че и те мен и съм благодарна, че съм имала възможността да работя с тях.
Сега се връщаме една година назад, когато започнаха първите ти участия с Ice Cream. Преди точно 11 месеца беше и концертът ви „Животът е един“ в НДК. Отговори сега на най-важния въпрос – това как се случи?
Това се случи благодарение на момчетата от групата, които се свързаха с мен с предложение да стана новия им вокал в началото на миналата година. Видяхме се, поговорихме си, попяхме и установихме, че можем да сме си полезни. Малко след това започнаха и подготовките за концерта.
На всички ни е известно, че до това да те видим заедно до Монти и Ice-a се стигна, след като групата взе решение да се раздели с Елена по взаимно съгласие. Въпреки това, двете се засякохте за малко. Какви бяха отношенията ви с нея?
Елена сама пожела да напусне и поради тази причина се стигна и до съвместната им работа с мен. Не мога да кажа, че съм имала времето да я опозная добре, докато работихме заедно. Отношенията ни са били съвсем нормални, не сме имали конфликтни ситуации, даже бих казала, че ми е помогнала с някои съвети относно песните.
Когато Елена си тръгна, много хора бяха на мнение, че с успеха на групата е свършено. Малко преди това Ice Cream се бяха разделили и с Виктор. Година по-късно спокойно мога да кажа, че доказахте на тези хора, че са били в грешка. Кои бяха най-големите предизвикателства и трудности пред теб през тази една година?
Едно от предизвикателствата със сигурност е било дали ще успея да оправдая очакванията на групата и на феновете разбира се. Смятам, че с постоянство, труд и в правилната посока нещата се получават. Това, което някои хора може би незнаят за Айс Крийм е, че това наистина са хора, които се борят и се трудят денонощно и с цялото си сърце и душа ,за да продължава мечтата Айс Крийм да се случва, а аз мога само да се радвам, че имам шанса да съм част от тази мечта, която с времето се превръща и в моя. Друго предизвикателство беше изключително натоварения график на групата – многобройните пътувания всяка седмица и безсънните нощи, но както се казва това е сладка болка, защото срещите с почитателите и усмивките на лицата са незаменими неща. Искам да благодаря от цялото си сърце и от името на момчетата на всички, които ни подкрепят и правят живота ни толкова хубав.
За никой не е тайна, че вие сте едни от най-здраво работещите артисти в България. Как обаче ти се отразиха всичките тези участия, снимки с фенове, писма от почитатели… Връхлетя ли те славата и как се справи с нея?
Не бих казала, че което и да е от тези неща ми се е отразило негативно, нито пък съм се взела много насериозно. Радвам се от сърце на подкрепата и любовта на хората, които ми я дават. Обичам да комуникирам с феновете, всеки по своему е различен и ми е интересно да чувам различни мнения относно музиката ни и за това кой как я усеща. Радвам се, че успявам да давам някакъв пример на едни от най-верните ни фенки относно здравето и грижата за себе си, тъй като вече споменах, че не е тайна, че това е тема, която силно ме вълнува. Вярвам, че мога да съм полезна на тези прекрасни деца да живеят малко по-здравословно и активно.
В нашата родина не е рядкост известни изпълнителки да имат връзка със заможни бизнесмени. Имаше ли такива предложения към теб?
Да, наистина това е нещо, което все по-често се случва. Имала съм предложения от мъже с възможности, но това са неща, които не ме интригуват честно казано. Аз съм доста романтична натура и силно вярвам в любовта във всичките й форми, затова не смятам, че би ме привлякло, каквото й да е предложение ако не е придружено с чувства от двете страни.
Тактично и заобиколно стигнах до въпроса, който най-много интересува мен и немалка част от нашите читатели – има ли мъж до теб в момента?
Да, имам до себе си човек, на когото много държа и който ме приема точно такава, каквато съм.
(ЕХ!) Разкажи ни повече.
Нашата история е доста интересна. До голяма степен заслуга за това има и именно групата, тъй като се запознахме по време на наш ангажимент в чужбина заедно с туристическа агенция, с която работим. Преди почти една година се запознах с мъжа до мен – Атанас Кисимов в един от най-магическите градове в Европа, а именно Барселона. Разбира се няма как човек да знае какво ще се случи, но определено не беше обикновена среща и донесе със себе си емоция от самото начало. Към днешна дата имаме зад гърба си много интересни случки и много емоции. Моите приятели се смеят като кажа, че съм срещнала себе си в образа на мъж, но наистина го мисля. Шанс!
Като стана въпрос за пътувания – в профила ти виждаме снимки от едва ли не всички краища на света – Мексико, LA… Просто туризъм, или…?
Мексико беше една мечтана дестинация, но не съм си помисляла, че ще стигна до там. Това се случи миналото лято. Избрахме именно тази дестинация за почивка поради ред причини и едната беше желанието му (на Атанас) да сбъдне една от моите мечти. Изкарахме си незабравими 10 дни, в които успяхме да си починем в Акапулко, а преди това посетихме и столицата Мексико Сити за около 2-3 дни. LA също беше туристическа дестинация. Винаги съм мечтала да посетя този континент и да усетя енергията на хората там.
Какво следва от тук нататък? Вече година си вокалистка на Ice Cream. Как си представяш следващите две?
Не искам да си представям конкретни неща, пожелавам си да вървим все напред с момчетата и да стигаме до все повече хора, които да успеем да докоснем с музиката си.
Любима песен? Много са. Една от тях е Mariah Carey – The Wind.
Любима песен на Ice Cream? Без страх.
Къде би живяла, ако не е в България? Испания.
Кое е първото нещо, което би променила, ако беше премиер? Образователната система.
Купуват ли парите щастие? Тук важното е кой как определя собственото си щастие. Моето не биха могли да купят.
Нещо, което хората не знаят за теб? Щом не го знаят, вероятно не трябва да го разбират.
АВТОР: Денис Илиев, главен редактор 359hiphop.com