Три албума, заради които 2019 г. не е загубена за българския хип-хоп.
Българската рап музика еволюира. И ще се убедите сами в този факт само при едно условие – ако попаднете на правилните артисти. Тези, които не вдигат толкова шум, колкото Криско или Венци Бенц, но пък за сметка на това правят качествена музика. Ако сте почитатели на назованите по-горе и смятате, че това е българския хип-хоп, можете да натиснете бутона „назад“ или както рапърът от So Called Crew Григовор казва „ако понятието беге рап умре, това би било жив късмет“. Днес искам да разгледаме част от хип-хоп албумите, които видяха бял свят през настоящата 2019-та година и да разнищим въпроса дали „беге рапа умре“ или пък все още си живее там някъде из ъндърграунда.
Разбира се, това не са всички албуми от годината. Взех тези, които смятам, че настина могат да докажат тезата, че българският хип-хоп не само не лежи заровен някъде в миналото, а напротив – катери стълбичката нагоре към успеха. Можете да го примете и като топ 3 български хип-хоп албуми за 2019, разнищени трак по трак.
Жлъч – „Звяра“
Прясно, прясно
Става ли дума за Матю Стоянов, по-известен под псевдонима Жлъч, отговорът е категоричен… Безкрупулно и безкомпромисно рапиране на чиста поезия. Нещо като Атанас Далчев в 21.век, обаче с майк и найки. Наричат го още и „революционерът на българската рап сцена“, защото няма аналог. Той е част и от хип-хоп бандата So Called Crew.
„Звяра“ бе пуснат от клетката на фаталния петък 13-ти, нула девети. Матю не е случаен, нито пък дата, камо ли 13-те трака в албума. Концептуално. Натискайки плей, вие автоматично се пренасяте в деветия кръг на Ада. Това е най-мрачният албум, който Жлъч е правил до този момент. Образът на Бог е отхвърлен. Присъства идеята за първичното и злото у човека. Но Мати не изневерява на себе си и рисува тези тъмни картини чрез иронията и шегата. Може да те накара да плачеш и да се смееш едновременно.
Дебютен солов албум / ЖлъчеЗВЯРА на свобода
Тук той поема за първи път всичко в свои ръце. Редовният съучастник и част от So Called Crew, а именно бийтмейкърът Евгени Енчев-Гена, е отговорен за създаването на бийта само на една от песните – „Суха кръв“. Григовор, третата частица на бандата, също взима кратко участие в песента „Направени така“. Жлъч пуска звяра на свобода, който реди рими и припеви, но също така разкрива и скритите си певчески способности. Агресивен и нежен едновременно (само както той си го може). Истински майсторлък. Единственият рапър, който има по-голямо участие в „Звяра“, е ИМЕРА. Имаме честта да се насладим изцяло на гласа на Матю, за което можем само да му благодарим. За сметка на липсата на колаборация с други рапъри, Жлъч работи с 12 различни бийтмейкъри, сред които са Boyan и Roasty Suave.
И така, вземете си „билет за малко кървава драма“, защото хоръра започва. „Т.У.Р.“ („Тежък уличен рап“) е първото парче, което ви подготвя за това, което следва от тук нататък и въвежда в малките софийски улички, където властват наркотиците и престъпността. Злият бийт с бум-бап елементи е дело на Боята и подсилва цяостната атмосфера. Жлъч се включа в началото на всяка песен с няколко мъдри реда. Напомня ми на герой от някой анимационен филм, в който той се явява мъдреца, поучаващ останалите и накрая казва „казах ли ви?“.
Лирическата резачка идва с „Направени така“. Поздравеления! Вече сте въвлечени в кърватата драма на ЖлъчеЗВЯРА, който е безстрашен. Tук за кратко се включва Григовор, а инструменталът е дело на KINXCALVIN. Не можете да се спасите, защото „няма ви го бога“. От тези думи могат да ви побият тръпки. Мрачната атмосфера ще ви държи от тук до края.
Поемете дъх и станете, защото за следващия плесник ще си кажете само „К‘во е тва, да го е‘а?“. „ДАГОЕ“ бе първият сингъл от албума, който излезе на бял свят. Басът е тежка зверщина, дело на Boyan Music. Бенгърът на абума. Абсолютна къртечница. Бомба без закъснител.
С „Не вдигай“ Жлъч забавя темпото, но мракът бди в думите и инструментала (дело на KINXCALVIN). Усеща се изключително присъстие. Налудничевият смях и звъненето на телефона придават зловеща нотка. Освен това тук можем да чуем Жлъч да пее. Да, да пее!
Следващата песен, по думите на Матю, е „отвратителен скандал“. Забавно парче с повтарящи се вулгарни лирики на фона на игривия бийт на Kay Be. Под ножа влизат всички еднообразни поп парчета. Тотален обратен бие с „Ваште знаат ли“. Не го пускайте на майка си, моля ви.
„IBAN BGRZBB91554027471107“ заковава с тежки и бързи рими. Тук има неспирно рапиране. Можете да направите някой превод по банковата сметка на Звяра. Това е истинският му IBAN. Той си призна. Този път сътрудник му е Kolev.
Заглавието на „Единак“ говори само по себе си и допринася за по-емоционално и дълбоко звучене с мелодичен инструментал и пеене от страна на Матю (отново пее!).
„50 нюанса сиво“ може пасти да яде в сравнение с „Капан“. АДска песен, рисуваща секс картини върху бийта на iTrak, излязъл сякаш от хорър филм. Лично аз долавям садистична нотка, но начинът, по който тази песен звучи, е плашещо секси в комбинация със злия инструментал.
„Асмодей“ е чиста поезия, излята върху мелодичност (Roasty Suave), която сякаш бързо те пренася от тъмното подземно царство на някое светло и благородно място. Това е нещо ново за този албум.
С последните три трака си починахме достатъчно. „Nil Mirari” нараво крещи „БАУ!“. Бийта реже глави, а рапирането е на много високо ниво. Докато го слушам се чудя, този нечовек кога успява да си поеме дъх между римите? Той изяжда всеки, който види по пътя си („тази вечер ще ядем плът“).
Кулминацията на зловещата страхотия е „Суха кръв“. Инструменталът е на Гената и е перфектен бекграунд на някоя сцена от страшен филм. ИМЕРА е единственият рапър, който взима по-значимо участие в „Звяра“.
„Зоопарк“ ви оставя със замислен поглед, забит в земята. Човекът за поред път е представен като животно и общественозначимото е изведено като водещо със следния въпрос:
“В к’во ти се живее? В джунгла или в зоопарк?! В единия случай си роб, в другия – забравен от Бога звяр!”.
За свободата и дивото, за липсата на свобода и спокойния живот. Какво предпочитате? Все екзистенциалнни въпроси, които да ви накарат сериозно да се замислите. SEZKO e отговорен за забавения бийт, който предразполага за размисли и страсти.
„Ако всеки ден“ е последното парче от извънземния албум и продължава социалната тематика с меланхолична мелодия, дело на Parkman. Настроението остава мрачно до края, но тук то е наситено с много емоция и чувства.
С албум като този можем само да затвърдим тезата, че българската хип-хоп сцена расте стремглаво нагоре.
Жлъч пуска собствения си звяр на свобода, който говори това, което чувства и не казва „извинявай“. Това е звярът, който достига мен, теб, нас и вас. Това е звярът, който изпитва непоносимост към пошлостта и бездействието, звярът, който иска промяна. Това е личностна и обществена революция. Поезията на улицата. Лирика, която стига дълбините на душата, инструментали, които да те накарат да настръхнеш. Летвата е вдигната изключително високо след пускане на „Звяра“ на свобода.
MADMATIC – 5:30 AM
MADMATIC e не само изключителен бийтмейкър, но и рапър. Зад псведонима се крие истинския Делян Атанасов, част от варненската света троица Голям Юс, заедно с Явката ДЛГ и Боро Първи, и тримата излезли от школата на паметното варненско студио Studio 21.
5:30 АМ
След дебютния си солов албум от 2017 „Войната на ул. Мир“, Мада отново се завръща с „5:30 АМ“ в колаборация с набиращия популярност бийтмейкър Roasty Suave. Амбициозно и ведро звучене в комбинация с уникалната енергия на MADMATIC, която се подсилва с типичните за неговия стил инструментали. Албум, който можеш да слушаш и в 5:30, и в 17:30.
Тук преобладават личните теми и по-конкретно тези, свързани с любовта. Или липсата на любов. Тази любов, която стига до физическата наслада. Дидо е истински Дон Жуан, а жените определено са му слабост. Първият официален сингъл от EP-то, който излезе, бе „Да се загубим“, който разкрива сантименталната страна на любовта и болката от загубата й. Boyanski се включва към края на песента с малко вокали. Много добро включване, признавам си. Придава цялостна завършеност на парчето. „Дяволче, дяволче“ пък засяга чисто сексулната връзка с определени жени, които, по думите на Мада, разбирам, че не би си ги взел за булка. Трака не е лош, но бийта е прекалено еднообразен.
Нямаше обаче да е рап проект, ако нямаше поне един шамар. „Друга лига“ е трака с най-махленско звучене и тежък бийт. Неслучайно си го кръстих „Тежка лига“, без да искам, честно. Той се откроява сред цялостното преобладаване на по-лежерни траков
е.
„Ако не бараше лева“ е в графата лежерни, който разказва за пътя към успеха и славата на фона на спокоен инструментал. “5:30 сутринта“ и „Пояс“ бяха песните, които въртях цяло лято. Много свежарско звучене. „5:30 сутринта“ тегли чертата и има лека нотка на носталгия по изминалото време в комбинация с ведър бийт. Това е и първият трак от EP-то, който загатва цялостната концепция. „Пояс“ има добър замисъл и се отконява леко от личната тематика и навлиза в по-общественозначимата на фона на лежерен инструментал.
С това 20-минутно EP MADMATIC в колаборация с Roasty Suave категорично вдига левела на качествената хип-хоп музика в България.
FYRE – Oткровение
Стил, енергия, присъствие. Представям ви Огнян Павлов или по-известен като FYRE. Хвърля ти албума в лицето и ти вика „айде ‘земи!“. Няма спирка това момче. Динамит, който сравнително скоро доби популярност не само в България, но и в чужбина, а действително има доста работа зад гърба си. Двамата с Vitezz, жизненоважната частица на бийта, излизат с „Откровение“, което ви заковава с много мисли в главата над изказаните истини. Името на албума говори изцяло за посланието в него. Оги се изправя гордо пред съдбата си и ни разказва за тежкия житейски път, по който върви с високо вдигната глава и не, не можеш да го бутнеш. Албумът има цялостна завършеност и върви последователно, като разгръща идеята за израстването на личността.
Откровение
Октровението започва с „Откровение“, което звучи като монолог и разказва за тежката съдба на едно момче, борещо се само с живота на улицата, прохождането му в рапа и загубата на най-скъпия човек, а именно майка му. Докосва те, усещаш го някак близък. Защото е искрен, защото разказва собствената си история. „Откровение 2“ вдига постепенно темпото и въвежда идеята за мотивацията и стремежа към успех.
Фирето вече те заковава с трака „Аз съм друг“. Махленско и енергично звучене, с което затвърждава мястото си („Аз съм тук“) на фона на силен бас. Кулминацията на началото.
Следващата песен забавя темпото. „Свобода или Смърт“ рисува мъчната картина на ежедневнието ни, критикува масовото мислене на българина, бездействието, егоизма, байганьовщината. Притесненията ми, свързани с това изискващо и криещо само по себе си много история заглавие, се оказаха безпочвени и онеоправдани. Песента, която ме изненада с баладичното си звучене, бе „Мамо, опитах“. Тя е изповед към майката. Бавното темпо е продължено с „Принцеса“.
И ето сега можете да станете и да не сядате до края на албума. „Вор в законе“ влиза с гръм и трясък или както Фирето казва „е сега ще видите к‘во ви застигна!“ Абсолютен титан. Тежък бийт с етно мотиви. Надъхващ и яростен. Само да вметна, че „вор в законе“ (висш шеф в организираната престъпност – бълг. пр.) е наричан кралят на руския подземен свят Шакро Молодой. Заглавието категорично оправдава тежкото и криминално звучене на песента.
„Yamaha Tmax” има силен инструментал, но за жалост откъм лирика е доста ендообразно и скучно. Повтарящото се „Tmax, Tmax, Yamaha Tmax“ ми идва прекалено, въпреки че скутерчето си го бива. Приповдигнатото настроение се поддържа с „Dale Cavese” и очакваните футболни агитки за фон. Ако бях футболен фен, щях да се надъхвам преди всеки мач на този трак.
„Мademoiselle pardon“ e може би най-критикувана песен, която излезе още миналата година. Махленско изпълнение с вулгарен текст, но мен лично ме забавява със закачливия си бийт. И какво пък толкова като пее как хваща някоя мадама за задните части? Няма да я пуска в операта, я! Мисля, че точно с тази песен привлече вниманието ми и започнах да следя изкъсо творческото му развитие.
Малко български рап изпълнители могат да се похвалят със слава отвъд нашите граници. Под песента „Kylian Mbappe“ в YouTube преобладават повече френски коментари, отколкото български. Възпяването на футболиста Килиан Мбапе от футболния отбор Пари Сен Жермен спечели европейските фенове. Песента е енергична и ритмична и завършва това 40-минутно приключение в компанията на FYRE и Vitezz по подобаващ начин.
11-те песни рисуват вълниста линия, която започва с бавно темпо, постепенно забързва и приповдига настроението, отново забавя и като за край държи горе до последно. Обикновено подобни вариации придават хаотичност на цялостното звучене, но тук подредбата на парчетата е добре издържана.
„Откровение“ е поредното доказателство, че беге рапът не само не е мъртъв, а дори получава признание от държави като Франция и Германия, които си имат не малко на брой качествени хип-хоп изпълнители и знаят за какво става дума. Надявам се подобни творци да бъдат оценени справедливо от сънародниците си, защото го заслужават.
Автор: Йоанна Витанова
