Дни преди чаканото чудовищно High Class черно парти с участието на 100 кила, DJ Stancho, DJ Ray Bon и DEE , колегите от Егоист припомнят предисторията на култовия DJ Станчо и лейбъла му Sniper Records. Вижте част от статията тук, а цялата може да прочетете в сайта на егоист.
А ти кой си, къде си
от Йоана Мирчева
„Общо взето Sniper няма вето“ е една от култовите рими на Slim в песента Началото, която почти всеки роден между 1980 и 1990 знае наизуст. Sniper Records направи революция – упорито и тарикатски издаваше рапмузика по георграфски ширини, където тя трудно вирее. Причините за това са много, но лейбълът направи 15 години и решихме да се срещнем с неговия основател DJ Станчо и да си поговорим за неразказаната история и… началото.
Вече две седмици се разминаваме с DJ Станчо и не успяваме да се видим. Той постоянно цъка по клубни участия из България и далеч не можеш да му дадеш 45 години – не и с тази енергия и начина му на живот. Но все пак Станчо успява да се върне – само за една вечер експресно от Банско – и в един ленив неделен следобед се виждаме на Алабин, за да отидем в студиото на Sniper Records. С нас е и един от бившите снайперисти, рапарът Pikasso, който остава в историята освен с парчето Втори мен, също и с графиките на почти всички култови обложки от онова време. Но и дотам ще стигнем.
Sniper винаги си е бил на това място. На тавана на една стара сграда на улица Алабин откъм страната на площад Македония. По-интересното е, че и Станчо е живял в същата тази кооперация, но на втория етаж. За него спомените наистина надничат от всяко ъгълче по стълбите, които изкачваме.
Влизаме в Sniper и Pikasso се усмихва носталгично. Не е стъпвал тук от има-няма 10 години. Стените са обсипани с графити, той лично разпознава няколко надписа, които сам е оставил. Оглеждам кой друг е белязал присъствието си в легендарния таван. Окото ми почти веднага се спира на големия подпис на Coolio. През 2003 рапърът беше в България и даже записа парче с Шошо от Димна Завеса. Друг от известните посетители е Promoe oт Looptroop. DJ Станчо казва, че тук не са идвали чак толкова много чуждестранни изпълнители, но пък всеки път е било паметно.
Странно е Sniper да е толкова празен. И двамата се сещат как навремето постоянно има минимум 5 души, кипи работа, хора идват, тръгват си, винаги някой нещо прави. Но това са златните години на лейбъла, когато хип-хопът у нас е с „куул“ статут и артистите на Sniper имат своите верни почитатели.
DJ Станчо си спомня и временaта, когато публиката още не е била готова да се изкефи на нещо различно от обичайното. Най-вече защото тотално не го разбира. Гледаме един стар запис, който и Pikasso не е виждал. Станчо е на 16. Танцува в създадената от него Петър Сомов брейк група Dynamic.Имат сребристи пайетени костюми и танцуват брейк. Хората наоколо наистина гледат като застреляни, все едно момчетата са слезли от Луната. Това се случва 84-85 година, когато в България никой не е чувал за хип-хоп култура. „Системата беше на едно ниво. Всички бяха еднакво бедни, еднакво усмихнати, еднакво приятелски настроени.„ – спомня си той. Въпреки леко унифицираната ситуация, през 1991 Станчо и Пепи Сомов си правят фирма. Започват с концерти по читалища. Костюми, хореография, правят шоу. Участват в куп новогодишни програми – поканени са лично от големите телевизионни режисьори Хачо Бояджиев и Ласка Минчева.
Ню уейвът тогава властва навсякъде. Прическите, срещите и хората на Кравай. „Рапът стоеше някъде извън сцената„, но Станчо знае, че няма да спре да се опитва да го налага.
След като соц режимът рухва, DJ Станчо започва да се чуди това ли е „неговата схема“ или не. Има контакти и амбиции, но е много трудно. За около 2-3 години продава банани и портокали на Алабин, а после си има и закусвалня, в която прави сандвичи. За да си докара още допълнителни доходи, започва да подстригва цялата махала. Най-модерната прическа тогава е тази на рапъра Ванила Айс и Станчо постоянно има клиенти.
Все пак по онова време няма дилъри, охрани и наркотици. „Чак ’94 за първи път видях бодигард и си викам – гледай ги пък тия, като по филмите… но всичко тогава беше един голям филм.“
И като в поговорката – вълкът козината си мени, но нрава никога: DJ Станчо знае какво иска и може – затова пак започва с партитата. Промотира събитията си, договаря проценти със собственици, занимава се и с детайли, като пари за входове – изобщо – отговаря за всичко. Все повече започва да назрява идеята за нещо по-голямо, за негов си бизнес.
Редовно прави участия в Студентски град заедно с DJ TonyG. Те са от първите, които канят наживо групаЪпсурт – по времето, когато мегахитът им е Нон-стоп.
Станчо се оглежда за хора, които слушат рап, и които може би имат талант. Именно в Студентски град попада на немалко от бъдещите си звезди – Slim, Устата, дори и първата му среща със Spens е на парти в същия квартал. Неизвестният тогава рапър ходи до DJ пулта на Станчо почти непрестанно. „Мислех си, че ако този още веднъж дойде да ми иска 2Pac, ще му набия шамар. Но после Съдбата ни събра.„
Spens става първият фурор на Sniper Records с албума – Прекалено лично 1. Вече в редиците на лейбъла, той вика своя добър приятел Чупи Скейтъра от Варна, който прави бийта на легендарната песен Направи ме щастлив, а след това става част от основното звено.
„Най-важното ми правило, ако изобщо имам някакво, е „да си запечатан натурално“. На тоя акъл това си изпял, това си бил ти“ – казва DJ Станчо, който се гордее с всички онези първи албуми на касетки, които обърнаха музикалната сцена у нас с краката нагоре. Сеща се за дебюта на Димна завеса от 2001 Квото трябва да се кае ше се кае и на македонците от Skopje via Sofia, за които Станчо казва, че му e направо патриотично, като се сети, че ги е издал. Зад обложките на тези албуми вече стои Pikasso, който за първи път стъпва в студиото през 1999, доведен от Флейвъра, а през 2007 ще издаде албума си Рефлекси и ще вкара малко Love, smooth mood на сцената на българския рап.
Станчо казва, че тогава лейбълът е работил на пълна пара, все едно сега да гледаш добре смазаната машина на Пайнер. От производството, до разпространението, всичко е било само тяхно, защото не всички други са правили същото. Той напомня, че Гумени Глави са били разпространявани именно отПайнер, нищо че те са си записвали сами дисковете някъде другаде. Това изглежда като подходящ момент да се върнем във времената , когато R&B Records и Sniper Records бяха в постоянна конкуренция и направо война, разделяйки феновете на два крайни фронта.
„С Шамара не си говорихме. Заобикаляхме се, избягвахме се, където не можехме да се избягваме се плюехме, заплашвахме се. Никаква игра нямаше. Не е имало никакъв театър.“ – казва Станчо.
Но в Sniper тогава имат самочувствие и витае атсмосфера на първенци. Всички, които са там са се сполитили като семейсвто, така че кофти обстоятелствата даже ги мотивират. Но, за да станеш част от семейството, трябва да си лоялен и да си готов да бачкаш здраво. Винаги е имало обидени, които идват, искат да опитат, но не става. DJ Станчо твърди, че е избирал интересни хора с интересни съдби, дори това да означава да са лежали в затвори. Ако са откровени и готови да бъдат такива в музиката си – вече са на борда.
Цялата статия вижте тук
