Отзивите за тавата са смесени – от „феноменален“ според рапъра Джей Коул, през „загадка, която дълго ще разгадаваме“ според сп. „Clash“, до „изненадващо изпълнен с хаус музика, но и тъпо пасивно-агресивно жалване“ според в. „Тhe Guardian“, а в. „Evening Standart“ го определя дори като „маловажен“.
Дрейк отговори на критиките с думите, че тези, които не го харесват, не са го разбрали.
„Honestly, Nevermind“ е седмият студиен албум на изпълнителя с 14 песни – сравнително малко за него. Предишният „Certified Lover Boy“ е с 21 заглавия. Изненадващото в „Honstly, Nevermind“ е, че канадската суперзвезда повече пее, отколкото рапира. Освен в „Sticky“ и „Jimmy Cooks“ гласът на Дрейк е мелодичен. В Епъл мюзик албумът е обявен като денс. Гостуващите звезди този път са сведени само до една – 21 Севидж (Jimmy Cooks), но афропоп музикантът Трезор е работил по шест от песните.
Дрейк е известен с преобразяването си. Той обича да преминава към звучене извън обичайното за хип-хопа – от афробийт до баунс. Така поддържа и интереса към себе си. По новия албум е работил както със стария си продуцент Ноа „40“ Шебиб и мениджъра си Оливър Ел-Катиб, така и с носителя на „Грами“ за тази година Блек Кофи. Вероятно той е допринесъл много за новото звучене.