359: Коя е група DA Clique?
Денис: Група DA Clique е екип от млади, енергични и амбицирани хора, които постоянно откриват нови хоризонти пред себе си. Скоро навършихме 2 години. Представяме град Перник и региона, където името ни започна да действа като магнит за нетрадиционно мислещи деца и тийнейджъри, които искат да правят нещо различно в ежедневието си. Благодарение на града, от който идваме, винаги има нотка насмешка и учудване, когато танцуваме на сцени извън него. Това не може да ни прави по-радостни. Първо, защото ни доставя огромно удоволствие да показваме на хората, че стереотипите не са определящи и второ, защото ние също не обичаме да се вземаме много на сериозно. Гледаме най-вече да се забавляваме, а успехите…те просто идват сами!
359: Какви са компромисите, които допускаш- със себе си, за групата и хората около нея?
Денис: Това е лесен въпрос – никакви. Дали групата консумира голяма част от времето ми? – Да, със сигурност. Но не бих определил тази консумация като правене на компромис от моя страна, а като личен избор. Безспорно да не мога да изляза с приятели, или да вечерям с родителите ми, защото съм в залата понякога може да е малко дразнещо, но пък удоволствието от крайния успех в резултат на здрава работа винаги компенсира тези усещания. Когато говорим за групата, нещата не винаги са розови. Крехката ни възраст е както най-големият ни чар, така и най-големия ни проблем. Често се караме. Понякога ни се случва дори да не се понасяме един друг. Така или иначе, отборът не трябва да се разделя. Може да си лазим по нервите, може да се разправяме и дори да си викаме, но винаги ще си останем приятели, защото бяхме близки, преди да се захванем с това. Това е най-важното. Каквото и да става, трябва да помниш, че този до теб ти е приятел. В този ред на мисли, аз правя точно толкова компромиси за групата, колкото и останалите. А компромисите ни се описват така: вместо всичко друго, което можем да правим, ние сме в залата и се забавляваме.
359: Повдигни малко повече завесата за себе си?
Денис: На 19 години съм и се занимавам с голямо разнообразие от дейности – от танци до младежка политика. В момента изучавам международен бизнес в Берлин, където и танцувам, разбира се. Имам страхотно семейство и малка сестра, с която се гордея много. Приятелите ми са хора, с които на човек никога не може да му бъде скучно. Въпреки, че новият етап от живота ми едва започва, ще имам възможността често да се връщам до България, което ме прави много щастлив. С оглед на всичко това, виждам себе си като голям късметлия.
359: Какво е да бъдеш главен ръководител в една група/школа?
Денис: Няма да отговоря на този въпрос универсално за всички групи и школи, но ще споделя какво е да бъдеш главен ръководител на DA Clique: голям КЕФ.
Когато току-що навършили 17 години започнахме тази група, го направихме с една единствена цел – да се забавляваме. Тогава не си правехме планове за големи състезания, авторски спектакли, собствени зали… Искахме просто да правим това, което ни е приятно. И понеже нямахме необходимата среда за тази цел, решихме да си я създадем сами.
2 години по-късно вече сме със значими постижения зад гърба си и 10 пъти повече танцьори на всякаква възраст, които ни следват, вярват ни и винаги дават всичко от себе си в залите. Но въпреки доста по-сериозното звучене, никога не изменяме главният си фокус – да се забавляваме.
Вярвам, че ако нещо не ти доставя удоволствие, просто не трябва да го правиш. Затова в момента, в който усетя, че вече не ми е приятно да бъда ръководител на формацията, ще предам летвата на някой друг.
359: Какво те вдъхновява?
Денис: Намирам вдъхновение в най-различни неща: Дали ще е книга, която съм чел на скоро или филм, който съм гледал. Дали ще е мила дума от скъп човек, или любимото момиче. Дали ще е песен и това, което изпълнителят иска да каже с нея, или ще е танцово съчетание от най-високо ниво – няма значение. Животът е пълен с възможности за инспирация, стига да си отворен за тях.
359: Има ли нещо, което би искал да промениш в България, свързано с танцовата ни сфера и какво е то?
Денис: От самото начало на „танцувалния“ ми живот, едно и също нещо ми прави впечатление – Има прекалено много злоба и завист между различните отбори. Всеки гледа на другия много повече като конкуренция и съперник, вместо като на човек, който се занимава със същото нещо и иска да се развива точно като теб. И докато спортната злоба обикновено е градивна, в нашия случай говорим по-скоро за една безсмислена злоба. Сякаш целият фокус на танците се е изместил. Хората забравят защо са започнали да танцуват. Сигурен съм, че никой не е влезнал за пръв път в залата с идеята да бъде най-добрия, да има най-много купи и медали и да се снима във възможно най-много музикални клипове. Лично моята първа мисъл беше, че танците са забавни и ми доставят удоволствие. Смятам за много важно по време на преследването на успехи това да не се забравя. Радвам се, че в последните години повече хора започнаха да осъзнават това и вярвам, че не след дълго всички ще танцуваме в една много по-приятна сфера.
359: Какво ще пожелаеш на екипа на 359hiphop.com?
Денис: Голям фен съм на сайта ви (скоро и на телевизията, със сигурност!) от доста време насам. Имам голям респект към екипа ви, поради куп причини. От личен опит знам колко трудно се случват нещата в родината ни и се радвам безкрайно, че някой се нае да прави годишни хип-хоп награди, да докарва звезди като Rick Ross, DMX и Wacka Flocka Flame в България и да обединява хип-хоп обществото ни като цяло. Сигурен съм, че най-добрите времена за българския хип-хоп тепърва предстоят, а вие имате не малка заслуга за развитието му. Затова ви пожелавам да мислите все така дръзко и да продължавате да радвате всички, включително и мен, с нови и нови проекти още много години!
