Как млади хора от днешния ден биха възприели гения на А.Моцарт ? Как в епохата на хаоса и високите технологични постижения би могло да се акцентира вниманието на тълпата върху вечните проблеми поставени в „Малките трагедии” на А.С.Пушкин? Защо темите на „Скъперника”, „Моцарт и Салиери”, „Каменния гост” и „Пир по време на чума” са актуални и злободневни днес? Дали Венецът на Природата е достигнал пика на своето съвършенство? Дали истинското творчество е съвместимо с равнодушието, завистта и дебелоочието ? „Не съвместими са Гений и Злодейство..” –споделя Моцарт на Салиери , изпивайки отровата на неутолимото его на социума и оставяйки след себе си в наследство велика музика!
Улица…хора..танц…динамика….съдби…окото та фотоапарата…сменящата се визия..динамика…бесен ритъм…..информация…живот…смърт…музика…и отново …улица…хора…съдби
Всичко се преплита в контекста на четирите истории, споделени от Великия стихоплетец и оставил своето наследство на човечество.
Лично аз бях част от публиката и останах много повече от впечатлена и доволна от този прекрасен спектакъл. Когато отидеш да гледаш такива постановки се потапяш в сладостта на танца, театъра и резюмето на спектакъла… Изведнъж се чувстваш на мястото на актьорите, че си част от тях и тяхната постановка. Танцуваш,пееш и играеш с тях… Това е един от малкото хубави спектакли след „13-ят“, който си заслужава да се гледа. Виждаме доста неща свързани около света и себе си с театъра, за това трябва колкото се може по-често да бъдем част от тези неща,защото са прекрасни. Ако все още не сте могли да бъдете част от спектакъла, не чакайте, а купувайте билети и отивайте!
