359 HIP HOP стартира нова рубрика за млади таланти “New faces”
“New faces” ще бъде посветена на новите лица на българската хип хоп сцена.
Рубриката има за цел да помага в развитието на нови лица и популяризира новите им проекти и клипове.
Всички дебютни проекти, клипове и сингли ( приложени информация и снимки), може да изпращате на nana@359group.com
Днес в рубрика за нови лица ще ви срещнем с SAY P.
359: Здравей. Представи се на читателите на 359 HIP HOP
SAY P: Здрасти, казвам се Симеон Петков, по-познат в рап средите като Say P. На 18 години съм и уча в Националната Търговско – Банкова Гимназия.
359: От колко време се занимаваш с хип хоп музика и защо реши да се занимаваш точно с това?
SAY P: Започнах да се занимавам с рап професионално от лятото на 2012 година, когато записах първата ми песен в студио „Това е България”. Иначе мене от малък си ме влече рап музиката и първите ми „песни” съм ги записвал чрез скайп микрофона на Sound Recorder -a. Реших да се занимавам с това, защото чувствах, че именно това трябва да правя и защото ми доставя огромно удоволствие да слушам и да правя такава музика. А и моите приятели ми оказаха огромна подкрепа, което улесни окончателния ми избор.
359: Разкажи ни малко повече за твоят проект „Това е България“?
SAY P: Тя ми е първата изцяло завършена песен, която съм писал и към която се отнесох по-сериозно. За написването и бях провокиран от социалните и политически проблеми в нашата мила Родина. Иначе преди това пишех рими в чатове с приятели и просто се забавлявахме, но когато написах първия куплет от „Това е България” разбрах, че това няма да са просто поредните редчета на вятъра. Заех се сериозно и скоро първата ми песен стана реалност.
359: Първите ти песни за записвани в Раптон? Как стигна до тях? Кой кого потърси?
SAY P: Когато вече бях написал текста на „Това е България”, ми оставаше само да намеря студио, където да я запиша. Тогава още не познавах абсолютно никой в тези среди и потърсих за студио в Гугъл. Излезе ми едно, което се намираше в сградата на Балкантон. Реших да отида и да проверя как стоят нещата. Но след като отидох и човека, който работеше там разбра, че искам да запиша рап песен, ми препоръча студиото на Раптон, намиращо се в същата сграда на долния етаж, защото неговото студио било повече за естрадна и поп музика и отидох в Раптон. Разбрахме се с момчетата там и записах. В студиото се запознах и с рапъра Davidoff, с който се сприятелихме и той изключително много ми помогна и продължава да ми помага за развитието ми. В тоя ред на мисли, сега с него подготвяме едно много яко и надъхващо парче, което се надявам да излезе в най-скоро време.
359: Ти определяш „Gangsta Shit“, като най-успешната ти песен до сега. Тя е леко иронична към твоите връстници? Защо реши да я направиш? Разкажи ни малко повече за нея?
SAY P: Ами нея я записахме с един мой приятел и съученик Тони Манчев “G-to”, и тя беше вдъхновена от яда ни към голяма част от нашите връстници, респективно към момчетата, за които мъжкото държание е мит. Песента е типичен Old School rap c West Coast привкус. Записахме я при Анонимния и MC Kometa, в едно супер underground студио. След като чух готовата песен, цифра ме изкефи и реших да направим клип. Снимахме го сами, с „подръчни средства” както се казва, без намесата на професионалист и то за един ден, което си беше постижение. Имаше адски много препятствия по време на снимките, но с помощта на силна воля и желание успяхме да ги преодолеем. А иначе за самите снимки обиколихме цяла София…от Люлин през Овча Купел, от там към Хаджи Димитър и накрая в Западния парк. Приключение си беше.
359: Разкажи ни за запознанството ти и общата ти работа с Traffic от OG Nation.
SAY P: С Трафика се запознахме във Фейсбук покрай бежанците, когато беше нашумял тоя въпрос. Видях някакъв негов пост по темата, а аз тогава много се бях запалил, писах му и започнахме да обсъждаме. И така от дума на дума стигнахме до рапа. Аз му пратих някои мои песни, той ги хареса и след известно време ми предложи да се присъединя към току що основания от него лейбъл – OG Nation. Аз с радост приех предложението. Не след дълго лейбъла се разрасна, в момента се разраства и тепърва ще се разраства още.
359: Участвал си в рап батъли. Какво е чувството? Помагат ли ти да се развиваш като артист?
SAY P: Ами да участвал съм в 1-2 батъла с Bullboy, но да ти кажа честно freestyle не ми е сила…аз се записах да участвам главно за майтапа и за шоуто, но и не бях много зле в интерес на истината. Има време, ще тренирам.
359: Участвал си и в конкурса Малки поетики, където изкарваш „Това е България” и „Времето не чака”. Разкажи ни малко повече.
SAY P: Това е едно от първите ми по-сериозни излизания на сцена, да не кажа и първото. За конкурса разбрах от Фейсбук и реших да отида. В конкурса се включиха много млади и талантливи хора, които се изявиха в разнообразни области на културата, като изобразително изкуство, литература, музика и други. Като във всяка една категория си имаше отделен победител и награда. Моето име разбира се седеше редом с имената на другите музикални артисти, решили да се пробват в конкурса. Изкарах 2 песни „Това е България” и „Времето не чака” – втората ми песен, която е колаборация с талантливата ми съученичка Моника Иванова. Завърших на второ място, като на първо бяха едни момчета, които изпълниха някакъв Death или Trash Metal…бях малко разочарован, защото в началото журито гордо заявиха, че главно ще оценяват лириката и текста….каквито при тия пичове УШЕвадно отсъстваха или може аз да не съм ги чул . Писъците, които издаваха, наподобяващи нещо средно между прасе, което го колят и петокласничка в истерия. Аз попринцип слушам метал, но това което те направиха трудно можеше да се оприличи на музика, но както и да е, живи и здрави да са, минало заминало.
359: Ти си поканен да участваш в една невероятна инициатива на Националното Сдружение на Сираците в България (НССБ) начело със Слави Михайлов. Разкажи ни малко повече за участието ти в нея.
SAY P: Това е участието, с което най-много се гордея ! Дойде ми съвсем неочаквано тази година – Май месец. Беше ми предложено от самия шеф на НССБ – Слави Михайлов. А предложението беше следното: да отида и да пея на благотворителен абитуриентски бал във Варна. Първоначално не взех предложението на сериозно, защото ми дойде буквално като гръм от ясно небе, но след като ми беше изпратена официална покана се зарадвах много, че мога да бъда част от това мероприятие. Родителите ми също с радост приеха предложението, вдигнахме се цялото семейство и отидохме във Варна, където купона протече супер и всички бяха много доволни.
359: Казваш, че за теб рап музиката не е просто стил, а е изкуство и начин на живот. Мислиш ли, че с това може да се развиваш за в бъдеще?
SAY P: Ами защо пък не? Рапът е нещо, което ми носи вътрешно удовлетворение. Когато пиша един текст, аз си изливам душата на листа. Аз не правя рап само за да си друсат г*зовете и носовете в ритъма на песента…тoва го правят поп-фолк изпълнителите като Криско. За мене е важно в една песен да има послание и да се усеща сърцето на изпълнителя, да се усеща че човека изпитва истинска наслада и гордост от това което прави. Аз много добре познавам това чувство, изпитвал съм го много пъти и искам да кажа че е несравнимо. Затова ДА, смятам че мога да се развивам в тази посока занапред, защото най-хубавото нещо е да правиш това, което обичаш и да бъдеш достойно оценяван за това.
359: Имаш ли кумир от българската хип хоп сцена и артист, с които искаш да направиш колаборация?
SAY P: Ами кумирът ми от българската рап сцена е G Dogg (Бог да го прости!). Иначе бих искал в бъдеще да направя песен с Гетомен, Алекс Пи, 42, Атила, Бате Са, Керанов и др., за които в момента не се сещам.
359: А световен?
SAY P: Идолът ми от световната рап сцена е Тупак !! Той ми е вдъхновението за много от песните. И в много трудни за мене моменти ми е помагал с песните си. Странното е че не го познавам, никога не съм се срещал с него, а го чувствам като брат. За съжаление не бих могъл да направя колаборация с него.
359: Какво си пожелаваш да ти се случи за напред?
SAY P: Пожелавам си преди всичко да съм жив и здрав, защото това е най-важно, а също така и моите близки и приятели да са живи и здрави и винаги да са около мен. Пожелавам си да завърша успешно 12 клас и да вляза в хубав университет, а успоредно с това да развивам своята рап кариера. Това са „две дини под една мишница” малко, ама нема грижи ше се справиме, шото как вика Алекс Пи „в Люлин всички се раждаме здрави”. Ми това беше от мене, искам да пожелая успех на пробиващите MC-та като мен и да им кажа никога да не се отказват и предават, защото както един велик човек е казал: “Through every dark night, there’s a brighter day after that !”
